Неделя следобяд. Седя на дивана и преглеждам весниците на лапточето.
Погледа ми спира на материала за дядо Добри. Сто годишен юбилей за един
добър човек, казват свят. Докато чета  за този беловлас и неподвластен на
времето наш сънародник, на телевизора върви предаване наречено "60 Minutes"  на SBC
канала. Говорят за милиардерите,които се освобождат от милионите си
по достоен начин дарявайки ги за различни каузи за обещество. Разпознавам
Бил Гейтс, У. Бъфет, но групата е голяма и с това се изчерпват имената,
за които се сещам. Та те отговарят на водещия как, защо и къде отиват
техните милиони дарения.
Налегнахаме мисли от рода "Кой е по-голям?" Те или дядо Добри с
протегната в ръка пласмасова чашка. Има ли измерение на добрината и
какво е то? Видно е поне за мене че сравнения не могат да се правят.
Би било много примитивно.
Все пак мисълтта продължава да кръжи из главата ми. Търси отговор, който
е различен за всеки един от нас. Няма  везни способни да измерят добрината
направена от човек за човека. А може би не съм прав. Една усмивка или жест
биха наколнили везната към равновесното положение.
Или нещо друго. Всеки има идея за това.
Важно е че чашката на дядо Добри и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс имат
място на същия пиедестал на човещината.  
И на всички онези, който остават извън светлината на медиите, давайки своя
принос за човешкото добруване и развитие.
Никога не е късно за това.
Поздрави от Калифорния !