Днес е Игнажден (В Калифорния все още е)
и се зачудих, какъв ли човек ще влезе в дома ми.
Казват - да се види каква ще бъде идната година.
Както обикновено излязох по тъмно (за да няма неочаквани изненади пред вратата).
Карам си по магистралата (към любимата работа) с приповдигнато настроение, и има защо, хубав празник е.
По едно време телефонът ми звъни.Вдигам апаратчето към главата си и чувам познат глас от България.
На добър знак ще е - мисля си - и тъкмо съм казал една две думи, се усещам, че някой настойчиво ме гледа през страничното стъкло. И това може да е на добре - пак си мисля - обръщам главата си срещам недотам усмихнато лице на пътния полицай. То нашите тука в Калифорния са любезни, но никога, усмихнати.
Пускам аз телефончето, все едно държа горещто сварен картоф, но е твърде късно Коледните светлини
върху полицейската кола засияват се налага да отбия и спря.
Сега вече нещата се усложниха. Към коя група да сложа полицая. Той хем е добър, хем лош (в моя случай).
Време за размисъл не остана и след размяна на лични документи, няколко минути по-късно, получавам
красиво жълто лисче, надлежно изписано от добросъвестния служител на реда.  Добър човек ще да е - пак си казвам - върши си съвестно работата, но за мен е малко отрицателен в моя случай (след законно установения срок ще се наложи да платя глобата).
Пусна ме човека по живо, по здраво и аз се добрах до любимата работа с закъснение (което в Родината минава за незначително, но не и тука).
Денят се изтъркаля. Никой не влезе в дома ми (щото нали знаете в Калифорния като се стъмни, вероятността
някой да почука на вратата ти без да е поканен е статистически нищожна).
За сметката на това виртуално  потропаха и влязоха в дома ми добри и чисти хора, изпълнени с любов.Та именно те наклониха везните към едно положително начало на идната година.
Надявам се всеки един от нас да е имал поне един хубав миг през този ден и годината да бъде добра и успешна.